on 29/11/2016
Напоследък все по-популярни стават картите за спорт (Sport Pass, Multisport и други) като социално стимулиране от страна на работодателя към служителите. Все повече работодатели възприемат тази практика. Веднага след възприемате й обаче идва въпроса с данъчно и осигурителното третиране на картите за спорт.
Кодекса на труда дава информация за възможните варианти за социални разходи. Този вид карти за спорт отговарят на описаните варианти в КТ.
Третирането съгласно ЗКПО. ЗДДФЛ и КСО се определя на база на въпросите:
- Имат ли право всички служители на такива карти?
- Имат ли служителите получаващи картата самоучастие в стойността на картата или се покрива изцяло от работодателя?
Ще разгледам няколко варианта от практиката.
Вариант 1: Всички служители имат право на карта за спорт и работодателя я предоставя в натура (без парични отношения отношения свързани с картата).
Ако всички служители имат право да получат такава карта (като пластика, а не като пари) и нямат самоучастие в нея – тогава разходът е социален разход представен в натура от работодателя. Този вид разход попада в обхвата на чл. 204 от ЗКПО и се облага с данък върху разходите (данък социални разходи). Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика. Данъка върху социалните разходи се дължи до 31 март на годината, следваща годината за която се отнася.
Вариант 2: Всички служители имат право на карта за спорт и работодателя я предоставя в натура. Служителите заплащат половината от стойността на картата.
В този случай съществуват парични взаимоотношения между лицата във връзка с тази придобивка. Съгласно ЗКПО, наличието на парични взаимоотношения във връзка с тези разходи, дори и получени в натура не им дава възможност да бъдат класифицирани като”социалните разходи, предоставени в натура”. Това е споменато в допълнителни разпоредби на ЗКПО § 1, т. 34. Разходите биха се тратирали като допълнително възнаграждение, което се облага с осигуровки и данъци и то върху цялата стойност на картата.
Вариант 3: Не всички служители имат право на такава карта и работодателя я предоставя в натура (без парични отношения отношения свързани с картата).
Ако не всички служители имат право на тази карта, разходът за картата не може да бъде третиран като социален разход в натура по чл. 204. В този случай няма данък върху разходите, а получената карта от служителя би следвало да бъде обложена като допълнителен “бонус” към заплатата облагаем с осигуровки и данъци съгласно КСО и ЗДДФЛ и то върху цялата стойност на картата.
По подобен начин бихa се третирали и друг подобен вид социални придобивки.