Предоставяне на персонал „под наем“ в ИТ и други сектори

Свържете се за платена консултация – отговаряме бързо!

Напоследък често се поставя въпроса за предоставянето на персонал „под наем“.

Услугата представлява следното – фирмата, на която се предоставя персонал, заплаща на фирмата, която го предоставя. Цената на услугата обикновено включва размера на трудовите възнаграждения на предоставения персонал, дължимите задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на осигурителя, допълнителните суми, ако са дължими такива към работниците и служители, които се предоставят, както и калкулираната печалба в полза на фирмата доставчик.

Работодателите могат свободно да го правят в случай, че спазват нормативните изисквания съгласно Кодекса на труда и Закон за здравословни и безопасни условия на труд.

Решението се съдържа в чл. 120, ал.2 от КТ, съгласно която разпоредба без съгласието на работника или служителя работодателят може да му възлага да извършва временно друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място. Това право на работодателя е ограничено доколкото преместването може да бъде за по-дълъг период от 45 календарни дни през една календарна година, а и същото следва да е обусловенo от производствена необходимост или престой. По аргумент за противното при наличие на съгласие от страна на работника несъществува законово пречка да му се възлага извършването на работа в друго предприятие, включително в друго населено място, без това да е обусловено от производствената необходимост или в рамките на законово определения период от време. Закона за здравословни и безопасни условия на труд регламентира, че служителите „под наем“ работят при същите условия, на които работят редовните служители, запознати са и спазват вече установените правила и инструктажи. Задължително е служителите да са запознати със специфичните характеристики на работното място, професионалните рискове и необходимата професионална квалификация.

Практически ситуацията е описана в писмо 24-00-9 от 18.04.2008 г. на НАП.

Най-важното в случая е наличието на качествен договор за предоставяне на персонал, регулиращ отношенията на страните по сделката. За извършване на дейността по предоставяне на персонал не са нужни допълнителни разрешения от административните органи (НАП, Агенция по заетостта).

Нужно е обаче да се разграничи дейността на фирмата предоставяща персонал от дейността на предприятията, осигуряващи временна работа.

Дейността на предприятата, осигуряващи временна работа се регулира от Агенцията по заетостта, където те се регистрират преди да започнат дейността си като такива. Тяхната дейност се характеризира с наемането на работници/служители за изпълнение на временна/сезонна/кратосрочна работа. Обикновенно договорите на служителите са срочни или до изпълнение на конкретна задача.

Имате въпроси? Свържете се с нас

Свържете се с нас днес, за да обсъдим най-доброто решение, съобразено с вашето запитване!