Възнаграждението на служителите се определя в зависимост от два нормативни документа – Кодекс на труда и Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Според Корекса на труда – трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.

С наредбата се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.

Допълнителните трудови възнаграждения са:
1. определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително;
2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия.

Класа прослужено време (възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит) е вид допълнително трудово възнаграждение. То е регламентирано в чл. 12 от наредбата, както следва:
„На работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
(2) За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности.“
Съгласно текстовете на двата нормативни документа – класът за прослужено време (възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит) има задължителен характер.

Друг въпрос е дали работодателят ще признае на служителя предходен подобен трудов стаж в други компании. „Сходността и същия характер“ на работата въвеждат много субективно третиране по отношение на предходен трудов стаж и се допускат отклонения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *